В главната програма въвеждаме два низа, от клавиатурата.
Извикваме външна функция mystery1.
На нея подаваме двата низа, като първия има възможност, да бъде променян от функцията, тъй като не е константен и е подаден директно по стойност.
Докато втория низ е константен и компилаторът не би разрешил подобна операция.
Вътре във функцията mystery1 имаме един цикъл, който обхожда първия низ.
Вътрешният втори цикъл поставя симолите на втория низ на мястото на първия, като се запазва единствено първия символ от първия низ, 
тъй като преди втория цикъл сме го изместили с 1 позиция.
След това преместваме позициите и на двата масива, докато не свърши втория масив или не препълним допустимия размер.
След това извеждаме вече променения първи низ на екрана, като той представлява първия символ на стария първи низ и целия втори низ.